SOS! Викайте “Бърза помощ”! ГЕРОНТОКРАЦИЯ УДАРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА! - Би Нюз - Топ новини от България
Геронтокра́цията (от гръцки: γέρων, „ дъртак “, и κράτος„ власт “) е форма на олигархично ръководство, при която ръководят ръководители, доста по-стари от приетите за възрастно население. Концепцията е известна от Древна Гърция, където Платон написа: „ за старите е да ръководят, а за младите – да се подчиняват “. Класически пример за такова управление е т.нар. „ Герусия “ в Спарта, която е съвет на старейшините – колегия от уважавани хора, определени пожизнено.Геронтокрацията е известна и в други страни и култури, а в последно време и у нас с типичен образец в Министерството на защитата.
За какво иде тирада? Да стартираме от „ главата “ – министърът на защитата, уважаваният генерал-ветеран Атанас Запрянов скоро ще навърши влиятелните 76 години. Както се споделя: да е жив и здрав и още дълго да ни радва все по този начин изпълнен с младежка жизненост и дръзновение! На 16 април 2025 година, когато стана на 75, обаче тази светла дата никъде не бе маркирана, нито на съвещание на кабинета, нито на негова изява в Парламента за дебати по избор на съмнение, нито в средствата за всеобща информация, уеб сайтове и впрочем – пълно медийно затъмнение. Защо? Не всеки ден български министър става на 75 години – прелестна, страхотна възраст, почтена за почитание и за отбелязване. Възрастта не е недостатък! Хората биват можещи и неможещи, не възрастта би трябвало да е мерило. Дай боже всекиму на такава достопочтена възраст да може по този начин. Даже в уеб страницата на министерството скриха годините му, сякаш е мъчно да се пресметна какъв брой са, след като пише, че 1973 година е приключил военно учебно заведение. Но човечност, едва ли е само суета…
Ако се направи труда да се изследва: Запрянов от около година и половина е най-възрастният министър на защитата в историята на България. Предишният такъв – прославеният партизански пълководец на отряд „ Чавдар “ армейски генерал Добри Джуров е бил министър 27 години, до възраст 74 години, 4 месеца и 10 дни. Браво, историческо постижение на военачалник Запрянов! Той сега е и най-възрастния боен министър в НАТО и Европейския съюз. За съжаление министърът не беше достойно почетен, а можеше по доста способи, и президентът (бивш военачалник и колега) не му връчи нищо възпоменателно, пък на други връчва (може би в случай че не беше се правил на мъж когато му подредиха по партийна линия да му скочи при едни разменени нападки, свързани с доставката на разваления първи изтребител F-16?)…
Нима няма някой по-млад, също правилен на концепциите на ГЕРБ,да става за министър на защитата, който най-малко да не страда от старческа логорея или да не изрича безумни тези, като примерно тази, че ще противодействаме на съветските дронове посредством кинетичен прийом? Има, несъмнено, Христо Гаджев да вземем за пример няколко пъти бе стартиран като подобен в редица несполучили проекто-кабинета само че не му се отвори парашутът, както се споделя, не че е по-достоен, има и ред други правилни някогашни генерали. Злите езици в защитата настояват, че „ дядото “, както е прочут измежду подчинените си, е поел избрани задължения пред вожда Борисов, които следва да бъдат доведени до край. А когато той твърди, че не е политическо предопределение и не е от ГЕРБ, може единствено да се усмихваме с неуважение.
Да е единствено министър Запрянов проблем няма, обаче той повлече крайник за общото и с наклонност за необратимо застаряване на личния състав в повереното му за ръководство ведомство. Едва ли различен, по-млад министър, изключително на непенсионерска възраст, щеше да подкрепи, съгласува и предложи промените в Закона за защитата и Въоръжените сили на Република България (ЗОВС), свързани с увеличение на периода на действителната военна работа, на процедура за всички категории военнослужещи, от 25 ноември предходната година (ДВ бр. 100/2025 г.), в сила от 1 януари тази година. Съгласно член 160, алинея 4 от ЗОВС пределната възраст за всички неупражнили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст при изискванията на Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) е с 5 години по-висока, а за притежаващите висше офицерско звание и заемащите служба, за която се изисква хабилитация със 7 години по-висока. Преведено на разбираем език това значи, че например един полковник/капитан I ранг, който е пенсионер (какъв нонсенс и впечатляваща несрещана другаде нелепост – „ военнослужещ-пенсионер “, произведена преди време отзаконодателите по концепция и с гласовете на ГЕРБ в Народното събрание?) може да служи до 56 годишна възраст, а който не е упражнил правото си на пенсия до 61 години (до поправката в закона до 59 години, тоест с 2 години повече), по решение на министъра на отбраната за бригаден военачалник и генерал-майор (респ. флотилен адмирал и контраадмирал) до 63 година, за генерал-лейтенант (респ. вицеадмирал) и за хабилитираните офицери до 64 година, а за началника на защитата (генерал или адмирал) до 67 годишна възраст.
Ерго, същността на смяната е възрастта на неупражнилите правото си на пенсия военнослужещи да се увеличи с още 2 години. Което от една страна е още по-голямо „ наказване “ за тези, които са се възползвали от предоставеното им законовоустановено право да се пенсионират, оставайкиедновременно с това и военнослужещи, и на практика без да знаят, че в следствие ще бъдат сложени в по-неблагоприятно правно, служебно и обществено състояние по отношение на сътрудниците си, които са създали персонален избор да не се възползват от това си право, а от друга страна промяната „ запушва “ с още 2 години длъжностното развиване на огромна част военнослужещи от всички категории в Министерството на защитата и Българската войска. Мотивировката, че има дефицит от персонален състав във Въоръжените сили е „ кьорфишек “ (образно казано заблуда) за лаици, подобен има за войнишкия и сержантския състав, и ненапълно при избрани младши офицерски длъжности, само че не и за полковници и подполковници (капитани I и II ранг), особено за тези, които са достигнали лимита на кадровото си израстване и развиване, като им се обезпечава още 2 години предпенсионна лека и удобна работа.
И в случай че за някой не е ясно защо и за кого най-вече точно сега се прави тази „ революционна и градивна “ смяна в закона, нека се взре във фигурата на началника на защитата адмирал Емил Ефтимов, четири-годишният мандат на който изтече на 30 март 2024 година, и за който персонално в придвижване бе изменен законът, с цел да може да бъде на длъжността до пределна възраст за званието (тогава 65 години), която ще навърши на 16.08.2026 г. Но с цел да може да продължи да е подобен и по-късно сега неговата пределна възраст за пенсиониране се увеличава с още 2 години – до 67 години, които при положително здраве ще навърши на 16.08.2028 година, тоест ще изкара още един цялостен мандат и ще запише и трети подобен. А даже и към момента той се явява най-дълго заемалият длъжността (вкл. началниците на Генералния щаб) след демократичните промени от 1989 г.
Да не си помисли някой, че става дума за популярен военен пълководец, взел участие и победил в доста борби с врага, спасил териториалната цялост на страната, именит военачалник и военноначалник, българският Александър Велики, Наполеон, Суворов, Кутузов или най-малко Жуков или Рокосовски, който би трябвало да бъде непокътнат на работа за задачите на националната и съюзната ни сигурност и съществуването на нацията, като адмирал на непобедима и голяма армада от кораби, без значение от неговата възраст? Напротив, същият е единственият шеф на защитата (вкл. началниците на ГЩ) в българската най-нова история, който няма никакъв опит на оперативно командно ниво. След по-ниски длъжности на фрегата и в дивизион патрулни кораби, както и образование във Военноморската академия в Ленинград, Русия, дръпва в кариерата след като приключва Военноморски лицей в Съединени американски щати, от 2011 до 2016 година е дълго в чужбина на интернационалните длъжности в Главната квартира на НАТО и за допълнителни обучения. От там непосредствено е назначен за заместник-началник на защитата, а от 30 март 2020 и шеф на защитата. Служил е единствено във флота и в НАТО и няма нужния опит в щаб на тип въоръжени сили или подобен международен щаб или командване. Преди години български военачалник, който не е пропуснал нито една служба в стълбицата на военната йерархия изказа мнение, което още се помни, по негов адрес: „ Той и за старшина не става “.
Адм. Ефтимов е и най-непопулярният на този пост измежду своите подчинени и измежду чиновниците на министерството, което дължи на своята надменност и пренебрежение в държанието си по отношение на тях, циничен изказ, огромното си его и желание за власт и да командва, обграден със мощно персонално задължени и държани на пай мотив стеснен кръг от зависими длъжностни лица, и не на последно място с огромната си и към този момент прословута склонност да злоупотребява с алкохол (без да загатвам по какъв начин е наричан по този повод в Министерството на защитата и Министерския съвет). Паметливи към момента помнят изявления за него от 2016 година, когато като началник на дирекция в НАТО в Брюксел към този момент 6 години не си е купил даже личен автомобил, а за лични нужди употребява нелегално една от колите на делегацията ни.
Определено негативна и мощно отблъскваща персона, кариерист, конформист, интригант, „ състезател “ изравен на поста поради поети задължения към който би трябвало. Ако смяната във възрастта бе направена единствено за него щеше към този момент да е прекомерно ясно персонифицирана, и за де не е по този начин, тя е много разширена и за други за „ оправдание “ и да не бие на очи. Очаквайте за този самоуверен български офицер след 2 години нова смяна в ЗОВС с ново вдигане на пределната възраст. Такива насочени към избрана личност промени по отношение на мандатността и времетраенето на заемане на служба, с цел да остава още веднъж и още веднъж на висок пост определено безценно за страната лице, наблюдаваме и в други страни, все по на изток от нас – Русия, Китай, Казахстан, КНДР и други
С увеличаването на пенсионната възраст на едно длъжностно лице на държавен пост до 67 година се влиза и в една сериозна особеност и диспропорционалност с Кодекса за обществено обезпечаване, където към този миг тя е 64 години и 9 месеца за мъжете, и последователно годишно вдигане с цел да бъде достигната възраст от 65 години през 2029 година И това е служба за военнослужещ, категория чиновници известна с ранното си пенсиониране!
Не е тайна и, че в Министерството на защитата работят голям брой пенсионери, най-висок % от чиновниците по отношение на всички други министерства, станали такива най-вече по ЗОВС а и по други специфични закони, предвиждащи по-ранно пенсиониране, но и такива навършили пределна възраст по КСО, оставени на работа за „ вярна “ работа и вярна политическа ориентировка. Съвсем разбираемо е някогашни офицери да остават на цивилни длъжности, поради спецификата на определени функционални отговорности в отбранителното ведомство и подчинените му структури, тяхната висока подготовка, знания, езикова подготовка, придобити привички за прецизно осъществяване, работа в напрегната среда и ненормиран работен ден и прочие Но главният метод за назначение на такива длъжности след привършване на военната кариера е чрез ходотайство, придобити по време на службата контакти и на другарска основа, а не по справедливи критерии и характерности, въпреки и официално да се вършат състезания по Закона за държавния чиновник и Кодекса на труда.
Естествено, че е по-добре длъжностите, изискващи избрана подготовка и професионален опит да се заемат от служители, които ги имат. Това с особена мощ се отнася до ръководните длъжности. В пъти по-целесъобразно и ефективно за заместник-министри, шефове на дирекции и други основни длъжности да се назначават хора с опит, които са готови и знаят защо става дума, за да тежат на мястото си и да се вземат верните решения по управлението на сектора за отбрана и респективно националната ни сигурност. Защото на кой му би трябвало да вземем за пример заместник-министър „ неразбирателство “, като актуалната такава АделинаНиколова, известна като „ калинката на Министерството на защитата “, която с много лимитирано обучение и скромен капацитет (в това число ментален и ръководен) премина за 4-5 години през всички длъжности във ведомството без конкурс, за да стане шеф на дирекция, а от 2 години и заместник на министър, с помощта на необятния тил на своя партиен покровител. Същата, която в бр. 34 от 22 август 2025 година на ведомствения официоз „ Българска войска “ обяви в изявление с голямо помпозно заглавие на първа страница, че вече летят два F-16, a те не бяха пристигнали още, та се наложи въпросните нагоре двамина министър и шеф на защитата, в опит да я спасят от нервна рецесия и чутовна излагация, да изтеглят целия тираж на вестника и да го заменят с нов със заглавна страница „ 2025 година е добра за модернизацията на армията “ (което също е една огромна лъжа). Горката… А какъв брой коства един тираж и за чия сметка, никой не попита? За какво въобще е тази персона и какво прави там? Да интригантства, лобира и управлява зависимостите. Стои като кукувица до министъра и никой не е чувал да каже нещо, камо ли пък свястно.
Проблемът в министерството е съпроводен с така наречен „ окопаване “ на властовите позиции, бидейки заети от едни същи хора дълги години, какъвто е казусът с министъра на защитата, към този момент трети мандат (вкл. два служебни), преди това три пъти заместник-министър, консултант на министъра, шеф на военната ни академия, шеф и пр.; началника на отбраната ен-ти мандат и незнайно към този момент до кога; част от доверените директори, все на възлови дирекции; постоянния секретар на защитата 3-ти мандат, който въпреки и на 48 години, поради несменяемостта и добитата партийна поливалентност, научил до съвършенство изкуството по какъв начин да оцеляваш, до навършването на пенсионна възраст ще изкара още най-малко 6 мандата като подобен, а след това ще създадат законодателни промени с цел да е доживотен.
Геронтокрацията, даже и не в размерите, които е имала в Древна Гърция, има своето място и в този момент в доста страни, някои претендиращи и за демократични, най-явно в Съединени американски щати, само че и със съществени примери в Китай, Индия, Израел, Русия, Виетнам, Камбоджа, в Африка и други, е порочно явление в сегашното, когато претендираме за рационализация, технокрация, високи технологии, промяна, ново начало, ново общество, нов интелект и прочие Нейното проявяване в Министерството на защитата, даже и като първи проблясъци, само че с трайна наклонност, която въпреки и хиперболизирана говори доста в посочените образци, които обаче са си съвсем реални…
Все отново геронтокрацията да не се сбърка случайно с геронтофилията, които като цяло имат общо във връзката обект – индивид, само че се разграничават във връзка с фиксацията на възприятията сред тях. От философска позиция и двете са демонстрация на фетиш към насъбраното време – в единия случай като опит и престиж, в другия като обект на предпочитание, а разликата е в метода, по който времето се възприема или обожествява.
Автор: шеф на ЦАП-СО
(Център за разбори и оферти свързани със сигурността и отбраната)
За какво иде тирада? Да стартираме от „ главата “ – министърът на защитата, уважаваният генерал-ветеран Атанас Запрянов скоро ще навърши влиятелните 76 години. Както се споделя: да е жив и здрав и още дълго да ни радва все по този начин изпълнен с младежка жизненост и дръзновение! На 16 април 2025 година, когато стана на 75, обаче тази светла дата никъде не бе маркирана, нито на съвещание на кабинета, нито на негова изява в Парламента за дебати по избор на съмнение, нито в средствата за всеобща информация, уеб сайтове и впрочем – пълно медийно затъмнение. Защо? Не всеки ден български министър става на 75 години – прелестна, страхотна възраст, почтена за почитание и за отбелязване. Възрастта не е недостатък! Хората биват можещи и неможещи, не възрастта би трябвало да е мерило. Дай боже всекиму на такава достопочтена възраст да може по този начин. Даже в уеб страницата на министерството скриха годините му, сякаш е мъчно да се пресметна какъв брой са, след като пише, че 1973 година е приключил военно учебно заведение. Но човечност, едва ли е само суета…
Ако се направи труда да се изследва: Запрянов от около година и половина е най-възрастният министър на защитата в историята на България. Предишният такъв – прославеният партизански пълководец на отряд „ Чавдар “ армейски генерал Добри Джуров е бил министър 27 години, до възраст 74 години, 4 месеца и 10 дни. Браво, историческо постижение на военачалник Запрянов! Той сега е и най-възрастния боен министър в НАТО и Европейския съюз. За съжаление министърът не беше достойно почетен, а можеше по доста способи, и президентът (бивш военачалник и колега) не му връчи нищо възпоменателно, пък на други връчва (може би в случай че не беше се правил на мъж когато му подредиха по партийна линия да му скочи при едни разменени нападки, свързани с доставката на разваления първи изтребител F-16?)…
Нима няма някой по-млад, също правилен на концепциите на ГЕРБ,да става за министър на защитата, който най-малко да не страда от старческа логорея или да не изрича безумни тези, като примерно тази, че ще противодействаме на съветските дронове посредством кинетичен прийом? Има, несъмнено, Христо Гаджев да вземем за пример няколко пъти бе стартиран като подобен в редица несполучили проекто-кабинета само че не му се отвори парашутът, както се споделя, не че е по-достоен, има и ред други правилни някогашни генерали. Злите езици в защитата настояват, че „ дядото “, както е прочут измежду подчинените си, е поел избрани задължения пред вожда Борисов, които следва да бъдат доведени до край. А когато той твърди, че не е политическо предопределение и не е от ГЕРБ, може единствено да се усмихваме с неуважение.
Да е единствено министър Запрянов проблем няма, обаче той повлече крайник за общото и с наклонност за необратимо застаряване на личния състав в повереното му за ръководство ведомство. Едва ли различен, по-млад министър, изключително на непенсионерска възраст, щеше да подкрепи, съгласува и предложи промените в Закона за защитата и Въоръжените сили на Република България (ЗОВС), свързани с увеличение на периода на действителната военна работа, на процедура за всички категории военнослужещи, от 25 ноември предходната година (ДВ бр. 100/2025 г.), в сила от 1 януари тази година. Съгласно член 160, алинея 4 от ЗОВС пределната възраст за всички неупражнили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст при изискванията на Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) е с 5 години по-висока, а за притежаващите висше офицерско звание и заемащите служба, за която се изисква хабилитация със 7 години по-висока. Преведено на разбираем език това значи, че например един полковник/капитан I ранг, който е пенсионер (какъв нонсенс и впечатляваща несрещана другаде нелепост – „ военнослужещ-пенсионер “, произведена преди време отзаконодателите по концепция и с гласовете на ГЕРБ в Народното събрание?) може да служи до 56 годишна възраст, а който не е упражнил правото си на пенсия до 61 години (до поправката в закона до 59 години, тоест с 2 години повече), по решение на министъра на отбраната за бригаден военачалник и генерал-майор (респ. флотилен адмирал и контраадмирал) до 63 година, за генерал-лейтенант (респ. вицеадмирал) и за хабилитираните офицери до 64 година, а за началника на защитата (генерал или адмирал) до 67 годишна възраст.
Ерго, същността на смяната е възрастта на неупражнилите правото си на пенсия военнослужещи да се увеличи с още 2 години. Което от една страна е още по-голямо „ наказване “ за тези, които са се възползвали от предоставеното им законовоустановено право да се пенсионират, оставайкиедновременно с това и военнослужещи, и на практика без да знаят, че в следствие ще бъдат сложени в по-неблагоприятно правно, служебно и обществено състояние по отношение на сътрудниците си, които са създали персонален избор да не се възползват от това си право, а от друга страна промяната „ запушва “ с още 2 години длъжностното развиване на огромна част военнослужещи от всички категории в Министерството на защитата и Българската войска. Мотивировката, че има дефицит от персонален състав във Въоръжените сили е „ кьорфишек “ (образно казано заблуда) за лаици, подобен има за войнишкия и сержантския състав, и ненапълно при избрани младши офицерски длъжности, само че не и за полковници и подполковници (капитани I и II ранг), особено за тези, които са достигнали лимита на кадровото си израстване и развиване, като им се обезпечава още 2 години предпенсионна лека и удобна работа.
И в случай че за някой не е ясно защо и за кого най-вече точно сега се прави тази „ революционна и градивна “ смяна в закона, нека се взре във фигурата на началника на защитата адмирал Емил Ефтимов, четири-годишният мандат на който изтече на 30 март 2024 година, и за който персонално в придвижване бе изменен законът, с цел да може да бъде на длъжността до пределна възраст за званието (тогава 65 години), която ще навърши на 16.08.2026 г. Но с цел да може да продължи да е подобен и по-късно сега неговата пределна възраст за пенсиониране се увеличава с още 2 години – до 67 години, които при положително здраве ще навърши на 16.08.2028 година, тоест ще изкара още един цялостен мандат и ще запише и трети подобен. А даже и към момента той се явява най-дълго заемалият длъжността (вкл. началниците на Генералния щаб) след демократичните промени от 1989 г.
Да не си помисли някой, че става дума за популярен военен пълководец, взел участие и победил в доста борби с врага, спасил териториалната цялост на страната, именит военачалник и военноначалник, българският Александър Велики, Наполеон, Суворов, Кутузов или най-малко Жуков или Рокосовски, който би трябвало да бъде непокътнат на работа за задачите на националната и съюзната ни сигурност и съществуването на нацията, като адмирал на непобедима и голяма армада от кораби, без значение от неговата възраст? Напротив, същият е единственият шеф на защитата (вкл. началниците на ГЩ) в българската най-нова история, който няма никакъв опит на оперативно командно ниво. След по-ниски длъжности на фрегата и в дивизион патрулни кораби, както и образование във Военноморската академия в Ленинград, Русия, дръпва в кариерата след като приключва Военноморски лицей в Съединени американски щати, от 2011 до 2016 година е дълго в чужбина на интернационалните длъжности в Главната квартира на НАТО и за допълнителни обучения. От там непосредствено е назначен за заместник-началник на защитата, а от 30 март 2020 и шеф на защитата. Служил е единствено във флота и в НАТО и няма нужния опит в щаб на тип въоръжени сили или подобен международен щаб или командване. Преди години български военачалник, който не е пропуснал нито една служба в стълбицата на военната йерархия изказа мнение, което още се помни, по негов адрес: „ Той и за старшина не става “.
Адм. Ефтимов е и най-непопулярният на този пост измежду своите подчинени и измежду чиновниците на министерството, което дължи на своята надменност и пренебрежение в държанието си по отношение на тях, циничен изказ, огромното си его и желание за власт и да командва, обграден със мощно персонално задължени и държани на пай мотив стеснен кръг от зависими длъжностни лица, и не на последно място с огромната си и към този момент прословута склонност да злоупотребява с алкохол (без да загатвам по какъв начин е наричан по този повод в Министерството на защитата и Министерския съвет). Паметливи към момента помнят изявления за него от 2016 година, когато като началник на дирекция в НАТО в Брюксел към този момент 6 години не си е купил даже личен автомобил, а за лични нужди употребява нелегално една от колите на делегацията ни.
Определено негативна и мощно отблъскваща персона, кариерист, конформист, интригант, „ състезател “ изравен на поста поради поети задължения към който би трябвало. Ако смяната във възрастта бе направена единствено за него щеше към този момент да е прекомерно ясно персонифицирана, и за де не е по този начин, тя е много разширена и за други за „ оправдание “ и да не бие на очи. Очаквайте за този самоуверен български офицер след 2 години нова смяна в ЗОВС с ново вдигане на пределната възраст. Такива насочени към избрана личност промени по отношение на мандатността и времетраенето на заемане на служба, с цел да остава още веднъж и още веднъж на висок пост определено безценно за страната лице, наблюдаваме и в други страни, все по на изток от нас – Русия, Китай, Казахстан, КНДР и други
С увеличаването на пенсионната възраст на едно длъжностно лице на държавен пост до 67 година се влиза и в една сериозна особеност и диспропорционалност с Кодекса за обществено обезпечаване, където към този миг тя е 64 години и 9 месеца за мъжете, и последователно годишно вдигане с цел да бъде достигната възраст от 65 години през 2029 година И това е служба за военнослужещ, категория чиновници известна с ранното си пенсиониране!
Не е тайна и, че в Министерството на защитата работят голям брой пенсионери, най-висок % от чиновниците по отношение на всички други министерства, станали такива най-вече по ЗОВС а и по други специфични закони, предвиждащи по-ранно пенсиониране, но и такива навършили пределна възраст по КСО, оставени на работа за „ вярна “ работа и вярна политическа ориентировка. Съвсем разбираемо е някогашни офицери да остават на цивилни длъжности, поради спецификата на определени функционални отговорности в отбранителното ведомство и подчинените му структури, тяхната висока подготовка, знания, езикова подготовка, придобити привички за прецизно осъществяване, работа в напрегната среда и ненормиран работен ден и прочие Но главният метод за назначение на такива длъжности след привършване на военната кариера е чрез ходотайство, придобити по време на службата контакти и на другарска основа, а не по справедливи критерии и характерности, въпреки и официално да се вършат състезания по Закона за държавния чиновник и Кодекса на труда.
Естествено, че е по-добре длъжностите, изискващи избрана подготовка и професионален опит да се заемат от служители, които ги имат. Това с особена мощ се отнася до ръководните длъжности. В пъти по-целесъобразно и ефективно за заместник-министри, шефове на дирекции и други основни длъжности да се назначават хора с опит, които са готови и знаят защо става дума, за да тежат на мястото си и да се вземат верните решения по управлението на сектора за отбрана и респективно националната ни сигурност. Защото на кой му би трябвало да вземем за пример заместник-министър „ неразбирателство “, като актуалната такава АделинаНиколова, известна като „ калинката на Министерството на защитата “, която с много лимитирано обучение и скромен капацитет (в това число ментален и ръководен) премина за 4-5 години през всички длъжности във ведомството без конкурс, за да стане шеф на дирекция, а от 2 години и заместник на министър, с помощта на необятния тил на своя партиен покровител. Същата, която в бр. 34 от 22 август 2025 година на ведомствения официоз „ Българска войска “ обяви в изявление с голямо помпозно заглавие на първа страница, че вече летят два F-16, a те не бяха пристигнали още, та се наложи въпросните нагоре двамина министър и шеф на защитата, в опит да я спасят от нервна рецесия и чутовна излагация, да изтеглят целия тираж на вестника и да го заменят с нов със заглавна страница „ 2025 година е добра за модернизацията на армията “ (което също е една огромна лъжа). Горката… А какъв брой коства един тираж и за чия сметка, никой не попита? За какво въобще е тази персона и какво прави там? Да интригантства, лобира и управлява зависимостите. Стои като кукувица до министъра и никой не е чувал да каже нещо, камо ли пък свястно.
Проблемът в министерството е съпроводен с така наречен „ окопаване “ на властовите позиции, бидейки заети от едни същи хора дълги години, какъвто е казусът с министъра на защитата, към този момент трети мандат (вкл. два служебни), преди това три пъти заместник-министър, консултант на министъра, шеф на военната ни академия, шеф и пр.; началника на отбраната ен-ти мандат и незнайно към този момент до кога; част от доверените директори, все на възлови дирекции; постоянния секретар на защитата 3-ти мандат, който въпреки и на 48 години, поради несменяемостта и добитата партийна поливалентност, научил до съвършенство изкуството по какъв начин да оцеляваш, до навършването на пенсионна възраст ще изкара още най-малко 6 мандата като подобен, а след това ще създадат законодателни промени с цел да е доживотен.
Геронтокрацията, даже и не в размерите, които е имала в Древна Гърция, има своето място и в този момент в доста страни, някои претендиращи и за демократични, най-явно в Съединени американски щати, само че и със съществени примери в Китай, Индия, Израел, Русия, Виетнам, Камбоджа, в Африка и други, е порочно явление в сегашното, когато претендираме за рационализация, технокрация, високи технологии, промяна, ново начало, ново общество, нов интелект и прочие Нейното проявяване в Министерството на защитата, даже и като първи проблясъци, само че с трайна наклонност, която въпреки и хиперболизирана говори доста в посочените образци, които обаче са си съвсем реални…
Все отново геронтокрацията да не се сбърка случайно с геронтофилията, които като цяло имат общо във връзката обект – индивид, само че се разграничават във връзка с фиксацията на възприятията сред тях. От философска позиция и двете са демонстрация на фетиш към насъбраното време – в единия случай като опит и престиж, в другия като обект на предпочитание, а разликата е в метода, по който времето се възприема или обожествява.
Автор: шеф на ЦАП-СО
(Център за разбори и оферти свързани със сигурността и отбраната)
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ